Луна
Пак ме гледаш, пак ме палиш,
с една усмивка ме запалваш.
Пак ме търсиш, пак ме искаш,
с едно докосване ме връщаш.
Влезе в живота ми без покана,
стана ми слабост, стана ми рана.
Гледам те тихо, сърцето ми пари,
една твоя дума и всичко гори.
Ти си ми нощ,
ти си ми ден,
ти си причината да бъда пленен.
Когато си близо, забравям света,
искам единствено теб и това е любовта.
Казваш ми „моя“, поглеждаш ме лудо,
с теб всяка вечер прилича на чудо.
Паля се бавно, но после горя,
щом ме прегърнеш — не искам да спра.
Ти си ми грях,
ти си ми рай,
обичай ме силно, до самия край.
Не ми обещавай небето сега,
дай ми сърцето — това ми стига.
С тебе се губя,
с тебе се намирам,
щом те целуна — света го забравям.
С тебе се смея,
за тебе умирам, колкото бягам — пак към теб се прибирам.
Две сърца — една съдба,
две тела — една искра.
Ти за мен, аз за теб,
няма край на този кеф.
Две очи — една мечта,
две души — една любовта.
Ти ме палиш, аз горя,
ти си моята съдба.
Луда любов, луда нощ,
дай ми още, дай ми мощ.
Ти си огън, аз бензин,
двама срещу целия свят — един тим.
Където и да ходя,
виждам те пак, всяка минута без теб е мрак.
Телефонът мълчи, но сърцето звъни,
името ти в главата ми нощем гори.
Не искам друга, не търся любов,
за теб съм готов пак и пак да съм нов.
Една твоя целувка ми стига сега,
да забравя проблеми,
страх и тъга.
Не ме ревнувай, не ме вини,
ако съм твоя — до края бъди.
Не ми говори със празни слова,
покажи ми любов със дела,
не с лъжа.
Искам ръцете ти около мен,
искам да бъдеш до мене всеки ден.
Ако ще падаме — падаме двама,
нашата любов няма друга такава.
Ти си ми слабост...
Ти си ми сила...
Ти си ми буря...
Ти си ми закрила...
И да ни разделят земя и небе,
пак ще намеря пътя към теб.
Две сърца — една съдба,
две тела — една искра.
Ти за мен, аз за теб,
няма край на този кеф.
Две очи — една мечта,
две души — една любовта.
Ти ме палиш, аз горя,
ти си моята съдба.
Ти си огън — аз горя,
ти си моята съдба.
Ти си ритъм — аз игра,
две сърца до сутринта.
Аз за теб...
Ти за мен... Две сърца...
Завинаги в плен.